Подсудимый обвиняет…

9 марта 1932 г. к мирно обедавшему в одном из берлинских ресторанов болгарскому эмигранту Георгию Димитрову подошел полицейский наряд. Димитрову и его товарищам — болгарским коммунистам Благою Попову и Василю Таневу — объявили, что они арестованы.

Всем троим предъявили обвинение, будто они вечером 27 февраля совершили поджог берлинского рейхстага. В этот вечер Димитров садился в Мюнхене на поезд, следующий в Берлин. Но это явное алиби не остановило фашистов. Им нужно было во что бы то ни стало сделать виновниками ими же самими организованной провокации коммунистов.

Полгода готовились фашисты к фарсу судилища над Георгием Димитровым и его товарищами. Они были настолько уверены в себе, что решили судебный процесс из Лейпцига транслировать по радио. На третий день процесса радио разнесло по всему миру мужественный голос Димитрова. Нет, он не оправдывался, он обвинял. И впечатление от его речи было так велико, что радиопередачи из зала суда были немедленно прекращены.

Полгода тюрьмы в кандалах не сломили волю Георгия Димитрова. С исключительным мужеством он отстаивал на суде свои коммунистические убеждения и разоблачал фашизм. Тогда в суд явился «сам» Геринг. Полтора часа он поносил Димитрова, и фашисты уже надеялись, что победа останется за ними.

Димитров на процессе защищал себя сам. Всех восьмерых предложенных им защитников суд отклонил. Пользуясь своим правом, он задает вопросы Герингу:

— После того как вы, как премьер-министр и министр внутренних дел, заявили, что поджигателями являются коммунисты... не направило ли это ваше заявление полицейское, а затем и судебное следствие в определенном направлении?..

Взбешенный дерзким и спокойным вопросом Димитрова Геринг отвечает ему в ярости:

— С моей точки зрения, это было политическое преступление, и я точно так же был убежден, что преступников надо искать в вашей партии.

Повернувшись к Димитрову, он кричит:

— Ваша партия — это партия преступников, которую надо уничтожить!

На это Димитров все так же спокойно возражает:

— Известно ли господину премьер-министру, что эта партия, которую «надо уничтожить», является правящей на шестой части земного шара, а именно в Советском Союзе, и что Советский Союз поддерживает с Германией дипломатические, политические и экономические отношения, что его заказы приносят пользу сотням тысяч германских рабочих?

Когда окончательно потерявший самообладание Геринг орет: «Вон, подлец!» — и полицейские уже готовятся увести Димитрова из зала, он все так же со спокойной иронией спрашивает:

— Вы, наверное, боитесь моих вопросов, господин премьер-министр?..

После, суда, под давлением общественного мнения, вынудившего оправдать трех болгарских коммунистов, Димитров приехал в Советский Союз.

...В родную страну он вернулся в ноябре 1945 г., когда гитлеровская Германия лежала поверженной, а Геринг дожидался своего конца в Нюрнбергской тюрьме.

Вскоре Болгария была провозглашена Народной республикой, и Димитров волей народа стал ее первым премьер-министром.

Имя верного коммуниста-ленинца живет в сердцах не только болгар, но и советских людей, трудящихся всех стран.

А. Толмачев,
кандидат исторических наук

*

Подсъдимият обвинява...

На 9 март 1932 г. полицейски отряд се приближава до българския емигрант Георги Димитров, който спокойно вечеря в берлински ресторант. На Димитров и неговите другари, българските комунисти Благой Попов и Васил Танев, е съобщено, че са арестувани.

И тримата са обвинени в палежа на Райхстага в Берлин вечерта на 27 февруари. Същата вечер Димитров се качва на влак в Мюнхен за Берлин. Но това очевидно алиби не спира фашистите. Те трябва на всяка цена да направят комунистите виновници за провокацията, която самите те са организирали.

Фашистите прекарват шест месеца в подготовка за фарса на процес срещу Георги Димитров и неговите другари. Те са толкова уверени в себе си, че решават да излъчат процеса от Лайпциг по радиото. На третия ден от процеса смелият глас на Димитров се разнася по целия свят от радиото. Не, той не се оправдава, той обвинява. И впечатлението, което речта му прави, е толкова силно, че радиопредаванията от съдебната зала са незабавно спрени.

Шест месеца затвор във вериги не сломиха волята на Георги Димитров. С изключителна смелост той защити комунистическите си убеждения в съда и разобличи фашизма. Тогава в съда се яви „самият“ Гьоринг. Той осъждаше Димитров в продължение на час и половина, а фашистите вече се надяваха, че победата ще остане тяхна.

Димитров се защити на процеса. Съдът отхвърли и осемте му предложени защитници. Възползвайки се от правото си, той задава въпроси на Гьоринг:

- След като вие, като министър-председател и министър на вътрешните работи, заявихте, че подпалвачите са комунисти... не насочи ли това ваше изявление полицейското, а след това и съдебното разследване в определена посока?..

Разгневен от смелия и спокоен въпрос на Димитров, Гьоринг му отговаря яростно:

- От моя гледна точка това беше политическо престъпление и бях също толкова убеден, че престъпниците трябва да се търсят във вашата партия.

Обръщайки се към Димитров, той извиква:

- Вашата партия е партия на престъпници, която трябва да бъде унищожена!

На това Димитров все още спокойно възразява:

- Знае ли господин министър-председателят, че тази партия, която „трябва да бъде унищожена“, е на власт на една шеста от земното кълбо, а именно в Съветския съюз, и че Съветският съюз поддържа дипломатически, политически и икономически отношения с Германия, че нейните заповеди са в полза на стотици хиляди германски работници?

Когато Гьоринг, който най-накрая е загубил самообладание, извиква: „Махай се, негодник!“ и полицията вече се готви да изведе Димитров от съдебната зала, той все още пита със спокойна ирония:

- Вероятно се страхувате от въпросите ми, господин министър-председател?..

След процеса, под натиска на общественото мнение, което го принуди да оправдае трима български комунисти, Димитров дойде в Съветския съюз.

...Той се завърна в родната си страна през ноември 1945 г., когато хитлеристка Германия лежеше победена, а Гьоринг очакваше края си в затвора в Нюрнберг.

Скоро България беше провъзгласена за Народна република, а Димитров, по волята на народа, стана неин първи министър-председател.
Името на верния комунист-ленинец живее в сърцата не само на българите, но и на съветските хора, на работниците от всички страни.

А. Толмачов,
Кандидат на историческите науки

*